СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ЖИВОТИНСКИ ОБЩНОСТИ

И няма твар по земята, нито птица, летяща с крилата си, без да са в общности, подобно на вас... (Сура Анам, 38)

Днес, в резултат на извършени проучвания върху екологията на животните и птиците, става известно, че всички те живеят под формата на различни общества. В резултат на дълготрайни и широкообхватни изследвания получените данни за животните разкриват, че между тях съществува една доста системна социална организираност.

Така например медоносните пчели, които изумяват учените със своя социален живот под формата на колонии, си построяват жилища в кухините на дърветата или в подобни затворени места. Една пчелна колония се състои от една майка, няколкостотин мъжки пчели и 10-80 хиляди пчели-работнички. Както споменахме по-рано, във всяка една от пчелните колонии има само една майка и основната й задача е да снася. Освен това тя отделя някои важни вещества, осигуряващи единството на колонията и действието на системата в кошера. Функцията на мъжките пчели пък е единствено да оплождат майката. Изграждането на медените пити в кошера, събирането на храна, производството на пчелно млечице, контролирането на температурата в кошера, осигуряването на отбрана и всичко останало, което може да ви дойде наум, се извършва от пчелите-работнички. Във всеки един стадий от живота в кошера има определен ред. Всяка една задача, като се започне от грижите за ларвите и се стигне до осигуряването на основните нужди на кошера, се осъществява безпроблемно.

Въпреки че мравките са с най-голямото население на земята, в множество сфери като технология, колективна работа, военна стратегия, развита информационна система, йерархична уредба, дисциплина, безупречно градоустройство демонстрират уредба, която може да служи за пример на хората. Мравките, които живеят в общества, наречени колонии, имат толкова развита организация, че може да се каже, че от тази гледна точка притежават цивилизация, подобна на човешката.

Мравките събират и съхраняват храната си, пазят жилищата си, защитават колониите си и водят войни. Дори съществуват колонии, които се занимават с “шивашка дейност”, “земеделие” и “скотовъдство”. От гледна точка на организацията и специализацията тези животинки, между които съществува и една много развита комуникационна мрежа, имат несравнимо с останалите животни превъзходство.

Наред с организирания живот, който водят живеещите в общества животни, в случаи на опасност те също така действат заедно. Например, когато в територията на малките птици навлязат грабливи птици като сокол и орел, те групово ги обграждат. През това време започват да издават специален звук, с който да привлекат в територията им и другите птици от околностите. Обикновено с това групово нападателно поведение малките птици успяват да отдалечат от територията си грабливите птици.143

По същия начин птиче ято, което лети наедно, осигурява сигурност за всичките си членове. Например скорците, които летят на ято, летят така, че оставят голямо разстояние помежду си. Но когато видят сокол, веднага запълват празните пространства. По този начин затрудняват сокола да проникне между ятото, ако ли пък успее, то той ще нарани крилата си и няма да може да лови. 144 Бозайниците също действат едновременно при нападение на стадото. Например зебрите, когато бягат от враговете си, вкарват малките си в средата на стадото. Делфините също се движат винаги под формата на стада и се противопоставят единно на най-големите си врагове – акулите.145

Могат да бъдат дадени безброй много примери и подробности, свързани със социалния живот на животните. Така придобитите знания за животните са били събрани в резултат на дългогодишни широкообхватни проучвания. Както се вижда, разкритата в Корана информация за животните, както и във всяка една друга сфера, показва, че Коранът е Божието слово.

143. Edward O. Wilson, Sociobiology: The New Synthesis (England: The Belknap Press of Harvard University Press: 1975), 123.
144. Russell Freedman, How Animals Defend Their Young (USA: Penguin USA: 1978), 69.
145. Ibid., 66-67.