РАЖДАНЕТО НА ЧОВЕКА

В Корана са застъпени доста различни теми в процеса на призоваване на хората да повярват. Понякога небесата, понякога животните, а понякога и растенията са показвани от Аллах на човека като доказателство. В много от айятите хората са призовавани да обърнат внимание на своето собствено сътворение. Често им се напомня за това как човек се е появил на този свят, през какви стадии е преминал и каква е неговата същност. Така например долният айят повелява следното:

Ние ви сътворихме. Защо тогава не повярвате? Не виждате ли семето, което изливате? Вие ли го сътворявате, или Ние сме Твореца? (Сура Уакиа, 57-59)

Чудните страни на човешкото сътворение са подчертани в още много други айяти. В някои от тези акценти се съдържа такава информация, че човек, живял през 7ми век, е невъзможно да има знание за такива детайли. Ето някои от тях:

1) Човек не се сътворява от цялата сперма, а само от много малка частица от нея (сперматозоид).

2) Полът на бебето се определя от мъжа.

3) Човешкият зародиш се залепва за майчината утроба като пиявица.

4) Зародишът се развива в три тъмни области в утробата.

Данните, които изброихме по-горе, са детайли, които е невъзможно да са се знаели, а и да сa били наблюдавани в периода, когато Коранът е бил низпослан. Тяхното откриване става възможно единствено посредством използване технологията на 20ти век.

Нека сега разгледаме тези данни поотделно.

Една капка сперма

На снимката вляво виждаме сперма навлезла в матката. Само няколко от общо около 250 хиляди, отделени от мъжкия индивид, сперматозоида могат да достигнат до яйцеклетката. Сперматозоида, който ще оплоди яйцеклетката е само един от около хилядата сперматозоиди успели да оцелеят. Факта, че човек се създава не от цялата сперма, а само от малка част от нея е разкрит в Корана с израза “частица сперма”.

Преди сперматозоидите да достигнат до яйцеклетката, те извършват едно пътуване в майчиното тяло. При това пътуване от 250 милиона сперматозоида само около хиляда успяват да достигнат до яйцеклетката. В края на това петминутно състезание голямата колкото половин гранула сол яйцеклетка приема само един от сперматозоидите. Т.е. същността на човека не е цялата спермена течност, а само малка частица от нея. Този факт е разкрит в сура Кийама от Корана по следния начин:

Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор? Нима той не бе частица сперма, която се изхвърля? (Сура Кийама, 36-37)

Както виждаме, в Корана ни се съобщава, че човекът не е сътворен от цялата сперма, а само от малка частица от нея. Това че специалното ударение в този айят съобщава факт, който може да бъде разкрит единствено от съвременната наука, е доказателство, че Коранът е Божието слово.

Сместа в спермата

Течността, наречена сперма и съдържаща сперматозоидите, не се състои само от сперматозоиди. Напротив, тя е съставена от смесица от различни течности. Тези течности имат различни функции, като например съдържане на захарта, необходима за осигуряване на енергия на сперматозоидите, неутрализиране на киселините на входа на матката и създаване на хлъзгава среда за лесното придвижване на сперматозоидите.

Когато в Корана се споменава за спермата, се сочи към този, разкрит от съвременната наука, факт и спермата е определена като течност “с примеси”:

Сътворихме Ние човека от частица сперма с примеси, за да го изпитаме, и го сторихме чуващ, зрящ. (Сура Инсан, 2)

В други айяти също се посочва фактът, че спермата е с примеси, а човекът е сътворен от една “капка” от тази течност:

Който сътвори със съвършенство всяко нещо и начена сътворяването на човека от глина. После Той сътвори потомството му от капка нищожна вода. (Сура Саджда, 7-8)

Арабската дума “сулала”, преведена като “капка”, има значението на същност или най-добрата част на нещо. Което и значение да вземем, те и двете означават “част от нещо”. При това положение ясно виждаме, че Коранът е словото на Аллах, който знае и най-малката подробност, свързана с човешкото сътворение.

До неотдавна хората смятаха, че полът на бебето се определя от майчините клетки или поне общо от майчините и бащини клетки. В Корана обаче по този въпрос е дадена друга информация и е съобщено, че мъжкият и женският пол се определят от “капка сперма, когато се изхвърля [в утробата]”:

И Той създава двойките ­ мъжко и женско, - от капка сперма, когато се изхвърля [в утробата]. (Сура Наджм, 45-46)

Нима той не бе частица сперма, която се изхвърля? После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери. И създаде от нея двата пола ­ мъжа и жената. (Сура Кийама, 37-39)

Хромозомата Y е носител на мъжки гени, а хромозомата X на женски. Майчината яйцеклетка съдържат само хромозомата X, която определя женския пол. В идващата от бащата сперма обаче се съдържат както хромозома X, така и хромозома Y. Поради тази причина пола на бебето зависи от това дали майчината яйцеклетка ще бъде оплодена от хромозома X или от хромозома Y. С други думи, както е казано в айята, това което определя пола на бебето е спермата, която идва от бащата. Това сведение, което е било невъзможно да бъде известно на хората по времето, когато Корана е бил низпослан, е ясно доказателство, че Корана е Божието слово.

Истинността на тази, дадена ни в Корана, информация е научно доказана с развитието на генетичната и микробиологичната наука. Стана ясно, че полът се определя изцяло от сперматозоидните клетки, идващи от мъжа, и жената не изпълнява абсолютно никаква роля при това.

Определящ фактор за пола са хромозомите. Две от 46-те хромозоми, които определят човешката структура, са определени като полови хромозоми. Тези две хромозоми са обозначени като XY при мъжете и XX при жените. Причината за това е, че хромозомите наподобяват тези две букви. Хромозомата Y е носител на мъжки гени, а хромозомата X на женски.

Формирането на едно ново човешко същество започва с образуването на комбинация от по една от тези хромозоми, които се съдържат по двойки в мъжките и женски индивиди. При жените и двете части на делящата се по време на овулацията полова клетка съдържат хромозомата X. Делящата се полова клетка при мъжете обаче произвежда два различни сперматозоида, които съдържат хромозомите X и Y. Ако намиращата се в жената хромозома X се съедини със сперматозоида на мъжа, който съдържа хромозома X, то бебето, което ще се роди, ще е момиче. Ако обаче се съедини със сперматозоида, който съдържа хромозома Y, то в този случай детето, което ще се роди, ще бъде момче.

Накратко, полът на детето, което ще се роди, зависи от това коя хромозома от мъжа ще се съедини с женската яйцеклетка.

Без съмнение, до момента на възникване на науката генетика, т.е. до 20ти век, не бе известно нито едно от тези неща. Напротив, в множество култури бе разпространено вярването, че полът на детето се определя от женското тяло. Именно поради тази причина жените, които раждали момичета, били упреквани.

Четиринадесет века преди откриването на човешките гени обаче Коранът разкрива информация, която отрича това суеверие и съобщава, че в основата на пола не стои жената, а спермата, която идва от мъжа.

“Зародишът”, който виси закачен за утробата

Ако продължим да изследваме фактите, които Коранът ни съобщава за образуването на човешкото същество, то ние отново ще попаднем на някои много интересни научни чудеса.

Когато идващият от мъжа сперматозоид се съедини с яйцеклетката на жената, се образува и субстанцията на бебето, което ще се роди. Тази единична клетка, определена от биологията като “зигота”, без да губи никакво време, ще започне чрез делене да се уголемява и накрая ще придобие формата на “късче месо”, наречено зародиш.

Зиготата обаче не прекарва периода си на развитие свободно в пространството. Благодарение на притежаваните от нея израстъци се закача за стената на утробата подобно на разположените в почвата корени. Чрез тази връзка зародишът поема от майчиното тяло необходимите за развитието му вещества. 85

Ето тук се разкрива едно много важно чудо на Корана. Когато в Корана Аллах говори за закачилата се за майчината утроба и започнала да се развива зигота, използва думата “съсирек”:

Чети [о, Мухаммад] в името на твоя Господ, Който сътвори ­ сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрият. (Сура Алак, 1-3)

Думата “съсирек” на арабски език отговаря на думата “алак”, която от своя страна се използва със значение на “материя, която се е закачила някъде”.

Разбира се, използването на толкова подходяща за развиващия се в майчината утроба зародиш дума доказва още веднъж, че Коранът е Божието слово.

Покриването на костите с мускули

Друга важна информация, която Коранът ни дава, са етапите, през които човекът преминава в майчината утроба. Това, че в корема на майката първо се формират костите на бебето, а по-късно покриващите тези кости мускули, е съобщено в един айят така:

После от частицата сперма създаваме съсирек и създаваме късче като надъвкано месо, и от късчето създаваме кости, и покриваме костите с плът, после го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец! (Сура Муаминун, 14)

Научният дял, който изследва развитието в корема на майката, се нарича ембриология. До неотдавна в областта на ембриологията се е вярвало, че костите и мускулите се появяват и развиват едновременно. Но извършените, благодарение на напредналата технология, по-прецизни микроскопни наблюдения разкриват пълната достоверност на съобщеното ни в Корана.

Тези микроскопни наблюдения показват, че развитието в майчината утроба протича точно по начина, по който е описано в Корана. Първо се вкостеняват хрущялните тъкани на зародиша. А след това мускулните клетки, които са отбрани измежду тъканта около костите, се съединяват и увиват около костите.

Това явление е описано в една научна публикация, озаглавена “Развиващ се човек” (Developing Human), така:

През шестата седмица като продължение на образуването на хрущялните тъкани се появява и първото вкостеняване в ключицата. В края на седмата седмица започва вкостеняване и на дългите кости. Докато костите продължават да се формират, измежду тъканта около костите се подбират мускулни клетки, които образуват мускулната маса. По този начин мускулната тъкан се разпределя на предни и задни мускулни групи. 86

Накратко, описаните в Корана стадии на развитие са в пълно съответствие с откритията на съвременната ембриология.

Трите тъмнни при развитието на зародиша в утробата

В Корана е разкрито, че човек бива сътворен в майчината утроба, като преминава през трифазен процес:

... И ви сътворява Той в утробите на майките ви ­ творение подир творение в три тъмнини. Това е Аллах, вашият Господ! Негово е владението. Няма друг Бог освен Него! Как тогава бивате отклонявани? (Сура Зумар, 6)

Използваният в горния айят израз “в три тъмнини”, което е превод на арабския израз “фи зулуматин саласин”, сочи към трите тъмни области, в които се намира зародишът, докато се развива. Тези области са:

a) Тъмнината в корема
б) Тъмнината в матката
в) Тъмнината в обвиващата зародиша ципа

Както се вижда, днес съвременната биология разкрива факта, че ембриологичното развитие на бебето, както се споменава и в айята, се извършва в три различни тъмни области. Напредъкът в ембриологичната сфера разкрива също така и че всяка една от тези области се състои от по три пласта.

Коремната стена е изградена от три пласта: външни мускулни плочки, вътрешни мускулни плочки, напречни мускули.87

Маточната стена също е съставена от три слоя: епиметриум, миометриум и ендометриум.88

Подобно, торбичката, която обвива зародиша, се състои от три пласта: амнион (най-вътрешната ципа, която обвива плода - amnion), корион (средна амнион ципа- chorion) и слузеста ципа (външна амнион ципа- decidua).89

Също така в айята е посочено, че човекът е сътворен в майчината утроба, преминавайки през три различни фази.

И наистина съвременната биология е разкрила, че ембриологичното развитие на бебето става с преминаването през три различни фази. Днес във всички учебници по ембриология, по които се учи във факултетите по медицина, тази тема е разглеждана като част от основните знания. Например в “Основи на човешката ембриология”(“Basic Human Embryology”) – основен справочник в областта на ембриологията, този факт е определен така:

“Животът в матката има три фази: предзародиш – първите две и половина седмици, зародиш – до края на осмата седмица, и плод (фетус) – от осмата седмица до раждането.”90

Тези фази включват различните стадии на развитие на бебето. Главните особености на тези стадии на развитие са накратко, както следва:

В тази фаза зиготата нараства чрез делене и когато се превърне в клетъчна маса тя се заравя в маточната стена. Докато клетките продължават да растат, те се организират в три пласта.

Втората фаза има продължителност пет и половина седмици, през които бебето се нарича зародиш (ембрион). В тази фаза от клетъчните пластове започват да се формират основните органи и системи на тялото.

С навлизането в тази фаза зародишът вече започва да бъде наричан плод (фетус). Тази фаза започва от осмия месец на бременността и завършва с раждането. Отличителният белег на тази фаза е, че плодът със своите лице, ръце и крака вече прилича на човешко същество. Въпреки че в началото той е само 3 см, могат да бъдат забелязани всички негови органи. Тази фаза е около 30 дена и развитието продължава до седмицата за раждане.

Информацията за това развитие в майчината утроба става достъпна единствено след наблюдения извършвани с модерна апаратура. Но както много други научни факти, в айятите от Корана по един много чудотворен начин е обърнато внимание и на тази информация. Фактът, че в Корана ни е представена една толкова подробна и точна информация във време, когато хората са имали оскъдни знания по медицина, е ясно доказателство, че Коранът е словото на Аллах.

85. Keith L. Moore, et al., Human Development as Described in the Qur'an and Sunnah (Makkah: Commission on Scientific Signs of the Qur'an and Sunnah, 1992), 36.
86. Keith L. Moore, Developing Human, 3rd ed. (W. B. Saunders Company: 1982), 364a.
87. http://anatomy.med.unsw.edu.au/cbl/embryo/Notes/git4.htm; and www.yoursurgery.com/ProcedureDetails.cfm?BR=1&Proc=74.
88. http://virtual.yosemite.cc.ca.us/uyeshiros/AP50/Repro.htm.
89. Kazi, 130 Evident Miracles in the Qur'an, 84.
90. Williams P., Basic Human Embryology, 3rd ed., 1984, 64.