ЧЕРНИТЕ ДУПКИ

През 20ти век са направени множество нови открития, свързани с небесните тела във Вселената. Едно от телата, които са все още новост днес, е и черната дупка. Черната дупка се образува, когато една звезда, чието гориво е свършило, се свие към центъра си и най-накрая на нейно място се появи едно много голямо поле на привличане, което има безкрайна плътност и нулев обем. Тъй като гравитацията на повърхността е доста голяма и през вътрешността й не може да проникне светлина, черната дупка не може да бъде забелязана дори и чрез най-големите телескопи. Но свилата се в центъра си звезда може да бъде установена единствено по влиянието, което оказва на заобикалящата я среда. В сура Уакиа Аллах се кълне в местата на звездите и привлича вниманието ни към този въпрос така:

Но не, кълна се в залезите на звездите ­ а това е клетва ­ ако знаете ­ велика. (Сура Уакиа, 75-76)

Понятието черна дупка е използвано за първи път от американския физик Джон Уилър през 1969г. Преди си мислехме, че можем да виждаме всички звезди, но по-късно стана ясно, че съществуват звезди, които нямат светлина, чрез която да можем да ги видим. Защото светлината на тези звезди, чиято енергия се е изчерпала, е изчезнала. Долуцитирания айят освен описанието на деня на възкресението може би сочи и към това научно откритие:

Когато звездите бъдат угасени. (Сура Мурсалат, 8)

Притежаващите голяма маса звезди предизвикват свиване в космоса. Черните дупки обаче не само предизвикват свиване в космоса, но и пробиват и минават през него. Именно това е и причината тези изгаснали звезди да бъдат наречени черни дупки. Това, че в един от айятите е обърнато внимание и на този факт, е още едно доказателство, че Коранът е Божието слово:

Кълна се в небето и във Вечерницата! А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата? ­ Звездата с пронизваща светлина. (Сура Тарик, 1-3)