ЗЕМНИТЕ ПЛАСТОВЕ

Някои от данните, които са ни дадени в Корана за земната повърхност, са относно нейната прилика с небето, което се състои от седем слоя:

Аллах е, Който сътвори седем небеса, и от земята ­ също толкова. Повелята се спусна сред тях, за да узнаете, че Аллах за всяко нещо има сила и че Аллах обгражда със знание всяко нещо. (Сура Талак, 12)

Тази подчертана в горния айят информация има място и в научните източници, като се разяснява, че земната повърхност се състои от седем пласта. Учените подреждат земните слоеве така:

1^-ви слой: Литосфера (вода)

2^-ри слой: Литосфера (суша)

3^-ти слой: Астеносфера

4^-ти слой: Горна мантия

5^-и слой: Долна мантия

6^-и слой: Външно ядро

7^-и слой: Вътрешно ядро

Литосферата произлиза от гръцката дума хихос, която означава “скала”, и е твърдият скалист пласт, който формира най-горния слой на Земята. В сравнение с останалите слоеве е доста тънък. Литосферата е още по-тънка под океаните и активните от вулканична гледна точка места. Средната дебелина на този земен пласт е около 80 км. Той е по-студен и по-твърд в сравнение с останалите пластове и поради тази причина изпълнява ролята на земна кора.

Под литосферата се намира астеносферата, чието наименование произлиза от гръцката дума Asthenes, която означава “слаб”. Този слой е подвижен и е по-тънък в сравнение с литосферата. Този земен пласт е съставен от топли полутвърди вещества, които, подложени в геоложките времена на висока температура и налягане, омекват и се разтапят. Смята се, че твърдият литосферен пласт плава или се движи плавно по бавно движещия се астеносферен слой.23

Под тези земни пластове при огромна топлина е разположен слой, наречен земна мантия, който се състои от полутвърди скали и е с дебелина 2900 км. Мантията, която съдържа почти два пъти повече желязо, магнезий и калций от земната кора, е по-топла и плътна, защото с нарастване на дълбочината се увеличават и температурата и налягането вътре в Земята.

В центъра на Земята пък е разположено ядрото, чиято плътност е почти два пъти по-голяма от тази на мантията. Причината за тази плътност е това, че вместо скали ядрото съдържа повече метали (желязно-никелова сплав).

Земното ядро се състои от две части: едната е външното ядро, което е течно и с дебелина 2200 км, а другата е вътрешното ядро, което е твърдо и има дебелина 1250 км. С въртенето на Земята течното външно ядро образува магнитното поле на Земята.

Фактът, че тази прилика на земните пластове с небето, която може да бъде забелязана единствено чрез технологията на 20ти век, е съобщена в Корана, е без съмнение едно от множеството научни чудеса на Корана.

23. “Inside the Earth,” http://pubs.usgs.gov/publications/text/inside.html.