ОРБИТИ И ВЪРТЯЩАТА СЕ ВСЕЛЕНА

Една от най-съществените причини за голямото равновесие във Вселената е без съмнение фактът, че небесните тела следват определени орбити. Звездите, планетите и спътниците се въртят както около себе си, така и заедно със системите, с които са свързани. Вселената работи в една деликатна закономерност, подобно на зъбните колела в една фабрика.

Във Вселената има около 200 милиарда галактики и във всяка една от тях около 200 милиарда звезди. Голяма част от тези звезди притежават планети, а планетите – спътници. Всички тези небесни тела имат много точно изчислени орбити. И в продължене на милиарди години всяка една от тях в собствената си орбита минава и отминава другите в една съвършена хармония и ред. Освен тях множество комети също се придвижват в съотношение с определената за тях орбита.

Орбитите във Вселената не са характерни само за някои небесни тела. Те проявяват една голяма активност около Слънчевата система, а дори и около други галактики, други центрове. Земята, заедно със Слънчевата система, с всяка изминала година се отдалечава от предходното си положение с 500 милиона километра. Изчислено е, че дори най-малкото отклонение в орбитите на небесните тела би предизвикало последици, които могат дори да унищожат цялата система. Например в един източник е описано следното за това какво би предизвикало едно отклонение на Земята от орбитата й с 3 мм повече или по-малко от обикновеното:

Когато Земята се върти около Слънцето, тя очертава такава траектория, че на всеки 18 мили се отклонява само с 2,8 мм от правата линия. Тази очертана от Земята траектория не се отклонява ни най-малко, защото дори едно 3-милиметрово отклонение би предизвикало огромно бедствие: ако отклонението бъде 2,8 мм вместо 2,5 мм, то орбитата ще бъде много широка и всички бихме замръзнали; от друга страна, ако отклонението бъде 3,1 мм, то всички ние бихме се опекли от топлина. 6

Друга характеристика на небесните тела е, че освен че се въртят по орбитата си, се въртят и около себе си. Айятът: “Кълна се в небето, което се върти” (Сура Тарик, 11) от Корана сочи точно този факт. Разбира се, в периода, когато Коранът е бил низпослан, човечеството не е разполагало както днес с телескопи, с които може да се наблюдава космосът на милиони километри разстояние, с развити технологии за наблюдаване, с познанията на модерната физика и астрономия. Поради тази причина съобщеният в Корана факт, че космосът е “осеян с пътища” (Сура Зарийат, 7), през онова време е било невъзможно да бъде установен по научен път. Но в низпослания през този период Коран този факт ни е съобщен много точно, защото Коранът е Божието слово.


Както множество опашати звезди, така и показаната на снимката в ляво Халеева комета притежава ланирано движение. Тя си има траектория и се придвижва в рамките на тази своя траектория в една безупречна хармония и ред с останалите небесни тела. Всички небесни тела, планети, спътниците на тези планети, звездите и дори галактиките във Вселената притежават много деликатно определени траектории. Ето така, този, който създава този безупречен ред и осигурява неговата непрекъснатост, е твореца на цялата Вселена – Аллах.



6. Journal of Science and Technology, July 1983.