ПРЕНАСЯНЕ НА АРОМАТ

"Рече [ Юсуф ] : “Няма укор днес към вас. Аллах да ви опрости!
Той е Най-Милосърдният от милосърдните. Идете с тази моя риза и
я поставете върху лицето на баща ми, и той пак ще стане зрящ!
И доведете при мен цялото си семейство!” И когато керванът потегли, техният баща рече: “Наистина усещам мириса на Юсуф,
дори да ме сметнете за оглупял.”" ( Сура Юсуф , 92-94)

Днес учените твърдят, че в близко бъдеще ще стане възможно телепортирането на атоми и ароматни молекули . В сура Юсуф 94, бащата на Пророка Юсуф (м.н.) казва, че усеща мириса на сина си . Учените също казват, че много скоро ще стане възможно изпращането на аромати по същия начин както се изпращат картини и триизмерни изображения. При това положение твърде вероятно е този айят да ни посочва една висока технология, свързана с разработваното днес пренасяне на аромат.

Така както останалите сетивни възприятия, така и обонянието се формира в мозъка. Например молекулите на една лимонова кора възбуждат обонятелните рецептори на носа, които след това ги предават до мозъка за анализ под формата на електрически сигнали. Поради тази причина, когато ароматните сигнали бъдат изкуствено преобразувани в друга форма, аромата може да бъде усетен по същия начин. Всъщност технологията известна като “електронен нос” е една от изследователските области, която показва, че в близко бъдеще това ще е възможно.

Устройство произведено от фирмата Дуфтспезиалистен, което отделя миризма според желанията на хората, които използват домашни компютри. Благодарение на този разработен апарат за техническа ароматна комуникация с помощта на драйвър се образува едно контролиранo от компютъра въздушно течение. Изпълнен е с 20 вида масла и ароматът, идващ от пълнителите, които могат да се сменят, се разпръсква във въздуха. Тези аромати, контролирани от компютър, могат да бъдат давани и от съответните звукове и изображения от природата.

Обонятелната система на едно човешко същество прави възможно трениран нос да назове и разпознае около 10,000 миризми. Професионалистите от парфюмерийния бизнес, които преминават през специално химично обучение, могат да помиришат миризма, която съдържа 100 различни аромата, и след това да изброят компонентите й. 183 Този изключителен дизайн в човешкия нос е насърчило множество учени да проектират подобен апарат. В множество центрове за проучване и развитие по света се правят опити за изработването на точно копие на тази обонятелна система на човека. Моделите развити на тази основа са наречени “електронен нос”.

Рецепторите на човешкия нос са съставени от протеини; тези в електронното му копие пък са съставени от поредица от химични рецептори. Всеки един рецептор е проектиран така, че да долавя различен аромат. Колкото повече техните разграничителни способности се увеличават, толкова по-трудно и по-скъпо става тяхното изработване. Сигналите събрани от сензорите биват превърнати в двоични кодове посредством електронни системи и след това изпратени до компютър. Електронните системи могат да бъдат възприети като имитиращи нервните клетки, отговорни за откриването на миризмата , а компютърът – за мозък. Компютърът е програмиран да анализира информацията и по този начин да интерпретира двуичните кодови сигнали .

Днес електронните носове се използват в хранителновкусовата, парфюмерийната и химична промишленост, а също така и в медицината. Университетите и международните организации също оказват огромна подкрепа на проекти като този. Въпреки това, както Джулиан Гарднър от Университета Варвик казва, проучванията по отношение на тази технология са все още в своя начален стадии. 184

183. Elise Hancock, "A Primer on Smell," Johns Hopkins Magazine, September 1996.
184. Mia Schmiedeskamp, "Plenty To Sniff At," Scientific American, March 2001, www.sciam.com/2001/0301issue/0301techbus1.html.