СМОКИНЯТА: ПЛОД, ЧИЕТО СЪВЪРШЕНСТВО БЕ ОТКРИТО ЕДВА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ

„Кълна се в смоковницата и в маслината.” (Сура Тин, 1)

Това, че в първият айят от сура Тин Аллах е използвал израза „Кълна се в смоковницата” е изключително проницателно от гледна точка на ползите на този плод.

Ползите на смокинята за човешките същества

Смокините имат най-високото ниво на фибри сред всички останали плодове и зеленчуци. Една-единствена изсушена смокиня осигурява два грама фибри: 20% от ежедневната препоръчителна консумация. Проучванията извършени през последните 10-15 години показват, че фибрите в растителните храни са много важни за нормалното функциониране на храносмилателната система. Известно е, че фибрите в храните подпомагат храносмилателната система и също така помагат за намаляване на риска от някои форми на рак. Специалистите по хранене описват яденето на смокини, които са богати на фибри, като идеален начин за повишаване на консумацията на фибри.

Хранителните продукти с фибри се разделят на два вида: разтворими и неразтворими. Храните богати на неразтворими фибри улесняват преминаването на веществата, които трябва да бъдат изхвърлени от тялото през червата, като прибавя към тях вода. По този начин те ускоряват храносмилателната система и осигуряват правилното й функциониране. Също така е установено, че храни, които съдържат неразтворими фибри имат защитно действие срещу рак на дебелото черво. Храните богати на разтворими фибри от друга страна пък е разкрито, че намаляват нивото на холестерол в тялото с повече от 20%. Следователно те също така са и от жизнена важност за намаляване на риска от сърдечна недостатъчност. Прекомерното количество на холестерол в кръвта се събира в артериите, втвърдява ги и ги стеснява. В зависимост от това в кръвоносните съдове на кой орган холестеролът се натрупва, уврежданията свързани с този орган започват. Например ако холестеролът се натрупва в артериите, които снабдяват сърцето, то ще възникнат проблеми като сърдечна недостатъчност. Натрупването на холестерол във вените в бъбреците може да доведе до високо кръвно налягане и бъбречна недостатъчност. Нещо повече, поемането на разтворими фибри е важно от гледна точка на регулирането на кръвната захар чрез изпразването на стомаха, защото внезапната промяна в кръвната захар може да доведе до опасни за живота увреждания. Всъщност, установено е, че в обществата, чиято храна е богата на фибри, има много по-малко случаи на заболявания като рак и сърдечна недостатъчност.74

Също така, много голямо здравно предимство е разтворимите и неразтворими фибри да се съдържат по едно и също време. Установено е, че когато присъстват едновремено, те са много по-ефективни в предотвратяването на рака, отколкото, когато са по единично. Присъствието и на двата вида фибри, разтворими и неразтворими, в смокинята я прави едно от най-значителните хранителни продукти в това отношение.75

Д-р. Oливер Алабастър, директор на Институтът за Борба със Заболяванията в медицинския център на университета Джордж Вашингтон, се обръща към смокините със следните думи:

“… Ето една възможност да прибавите една наистина здравословна, високо фибридна храна към вашето хранене. Избирайки по-често смокинята и останалите високо фибридни храни означава, че вие всъщност избирате по-рядко потенциалните вредни храни, а това е отлично за вашето пожизнено здраве.”76

Според Калифорнийският Смокинов Консултативен Борд се вярва, че aнтиоксидантите в плодовете и зеленчуците предпазват от редица заболявания. Антиоксидантите неутрализират вредните вещества (свободни радикали), които се появяват в резултат на химичните реакции в тялото или са приети отвън, и по този начин предотвратяват разрушаването на клетките. В едно проучване проведено в университета Скрантон бе установено, че изсушените смокини имат много по-високо ниво на фенолово съдържание, което е богато на антиоксиданти, отколкото другите плодове. Фенолът се използва като антисептик за убиване на микроорганизмите. Количеството фенол в смокините е много по-голямо от това в останалите плодове и зеленчуци.77

Друго проучване проведено от университета Рутгерс в Ню Джърси разкрива, че поради основните мастни киселини oмега-3, oмега-6 и фитостерол, които се съдържат в изсъхналите смокини, те могат да играят значителна роля в намаляването на холестерола.78 Известно е, че омега-3 и омега-6 не могат да бъдат произведени в тялото и за това трябва да бъдат приемани заедно с храната. Нещо повече, тези мастни киселини са крайно необходими за нормалното функциониране на сърцето, мозъка и нервната система. Фитостеролът позволява на холестерола от животинските продукти, които имат потенциал да втвърдят сърдечните артерии, да бъдат изхвърлени от тялото без да се смесят с кръвта.

Въпреки че е един от най-старите плодове известни на човека, смокинята – описана от Калифорнийският Смокинов Консултативен Борд като „почти най-съвършеният плод в природата”79 – бе преоткрита от производителите на храни. Хранителната ценност на този плод и неговите ползи за здравето му позволиха да придобие едно напълно ново значение.

Смокинята може да бъде част от всяка една специална диета. Тъй като смокините по природа не съдържат мазнини, натрий или холестерол, но притежават голямо количество фибри, то те са идеална храна за тези, които се опитват да намалят от теглото си. В същото време смокините имат по-високо минерално съдържание от всички известни нам плодове. Четиридесет грама смокини съдържат 244 мг калий (7% от ежедневната потребност), 53 мг калций (6% от ежедневната потребност) и 1.2 мг желязо (6% от ежедневната потребност).80 Нивото на калций в смокините е много високо: Смокинята се нарежда на второ място след портокала от гледна точка на съдържание на калций. Една купичка изсушени смокини осигурява същото количество калций, колкото една купичка с мляко.

Смокините също така са приемани като лекарство, което дава сила и енергия на дълго боледувалите пациенти, които трябва да се възстановят. Те отстраняват физическите и душевни затруднения и дават на тялото сила и енергия. Най-важният хранителен компонент на смокините е захарта, която обхваща 51-74% от целия плод. Нивото на захарта в смокините е едно от най-високите. Смокините също така са препоръчвани при лечението на астма, кашлица и простуда.

Ползите от смокините, които ние тук много ограничено представихме, са показател за милосърдието на Аллах към човешките същества. Нашият Господ осигурява веществата, от които хората имат нужда,  чрез този плод, който е много приятен за ядене, вече пакетиран и в идеалното количество за човешкото здраве. Начинът, по който това специално Божие благо, е споменато в Корана би могъл да ни показва значението на смокинята за хората. (Аллах знае най-добре.) От гледна точка на човешкото здраве хранителната ценност на смокинята бе установена едва с напредването на медицината и технологията. Това е още един показател, че Коранът безспорно е Слово на Аллах, Всезнаещият.

Хранителна ценност на пресна смокиня
(100 грама)


Хранителна ценност на изсушена смокиня
  (100 грама)

Калорий (ккал)    

74

Фибри (гр)                

3  

Мазнини (гр)                   

0

Протеини (гр)            

1

Захар (гр)              

16

Витамин A (IU)  

142

Витамин C (мгр)     

2

Витамин B1           

0.1         

Витамин B2           

0.1         

Витамин B6           

0.1         

Натрий 

1

Калий

232

Калций  

35

Фосфор 

232

Магнезий 

17

Желязо        

0.4        

Манган 

0.1

Мед

0.1

Селений

0.2

Цинк   

0.2

Калорий (ккал)    

249

Фибри (гр)                

10

Мазнини (гр)                   

1

Протеини (гр)            

3

Захар (гр)               

48

Витамин A (IU)  

10

Витамин C (мгр)     

1.2

Витамин B1           

0.1         

Витамин B2           

0.1         

Витамин B6           

0.1         

Натрий 

10

Калий

680

Калций  

162

Фосфор 

67

Магнезий 

68

Желязо         

3.07

Манган 

0.8

Мед

0.3

Селений

0.6

Цинк   

0.5

74. www.californiafigs.com/nutrition/.
75. Ibid.
76. Ibid.
77. Dr. Joe A. Vinson, "The Functional Food Properties of Figs," Cereal Foods World, February 1999, vol. 44, no. 2.
78. Ibid.
79. www.californiafigs.com/industry/page2.html.
80. Ibid.